вторник, юни 09, 2009

Кълнове за здраве

Един от начините човешкият организъм да се пребори със заболяванията без помощта на лекарства е ако в менюто присъстват кълнове от прораснали зърна.



Какво представляват кълновете за организма? Те са естествени витамини, микроелементи и полезни вещества, които са в удобен и лесен за усвояване вид.

Според учените силата на полезното действие на кълновете върху човешкото здраве се крие в това, че консумирайки ги човек получава цялостен жив организъм в състояние на максимална жизнена активност. Консумацията им е зареждане на организма с готова енергия.

Кълновете въздействат със силата на естествените антиоксиданти, вградени в живата тъкан на растенията и действат на клетъчно равнище. Имат способността да спират разрушителните процеси, които свободните радикали предизвикват. С други думи, те пресичат болестта в зародиш.

Кратка информация за химичния състав и лечебни свойства на някои кълнове:

Пшеничени и ръжени кълнове - съдържат протеини, въглефидрати, фосфор, магнезий, манган, калий, калции, цинк, желязо, селен, мед и др., витамини В1, В2, В3, В5, Е, биотин.
Подобряват състоянието на кожата и косата, облекчават последствията от стреса, забавят процеса на стареене, помагат за нормалната дейност на мозъка и сърцето.

Слънчогледови кълнове - съдържат висококачествени протеини и мазнини, лецитин, голямо количество калций, йод, желязо, мед, В1, В2, В3, В5, В6, В9, Е, D, F, каротин, биотин. Те укрепват нервната система, опазват доброто зрение, поддържат кожата млада, нормализират киселинно-основния баланс в организма.

Тиквени кълнове - богати са на протеини, висококачествени мазнини, магнезий, форфор, мед, желязо, витамини В1, С, Е, каротин, богати са на цинк, който е нужен за нормалната дейност на главния мозък.

Соеви кълнове - съдържат протеини и мазнини, лецитин, фибри, калций в големи количества, калий, желязо, магнезий, цинк, селен, манган и фосфор, мед, кобалт, витамин С, В1, В2, В3, каротин и пълен набор от аминокиселините, от които се нуждае човешкия организъм. Помагат на организма да се освободи от излишния холестерол, подпомагат профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, нормализират обмяната на веществата, нормализират работата на черния дроб, подобряват функциите на главния мозък, успокояват нервното раздразнение.

Кълнове от леща - съдържат протеини, калций и фосфор в големи количества, цинк, желязо, магнезий, селен, мед и витамини С, Е, F, В1, В3, В6, В9. Подпомагат кръвообразуването и ускоряват процесите на оздравяване. Полезни са за често боледуващи деца, при анемии и загуба на кръв, след прекарани ангина и простуди, подходящи са за профилактика на бронхит.

Важни условия и изисквания за отглеждането и консумацията на кълнове:

1. Най-подходящи за отглеждане на кълнове са стъклените, порцеланови, керамични или емайлирани съдове;

2. Изборът на зърна е много важен. В зърната не трябва да има дригу зарна или камъчета, зрънцата трябва да са узрели, цели, да не са влажни, да не са заразени с гъбички или други вредители. Най-подходящи са зърната на едногодишна възраст. По-старите не са за предпочитане;

3. Измиване, преди да се поставят за отглеждане. Измиването трябва да стане с голямо количество вода. Изхвърлят се всички зърна, които изплуват на повърхността при миенето - те са мъртви или непълноценни.

4. Слад като се накиснат, семената се промиват с обилна течаща вода, за да се отстранят спорите на плесенните гъбички и ферментните отрови, образуващи се по време на покълването. Това трябва да става всеки ден, три пъти дневно.

5. За получаването на кълнове, зърната се накисват за 1-2 денонощия.
ВНИМАНИЕ! Дължината на кълновете за консумация не бива да надвишават 2 сантиметра. В противен случай те стават ОТРОВНИ!

6. Водата, която остава след повторното и последващи отмивания съдържа много полезни вещества. Добре е този разтвор да се приема. Може да се добавя от него към зеленчукови или плодови сокове, може да се ползва и за поливане на цветята в саксиите. Важното е това да е водата след вторичното промиване и тя да е чиста и безцветна.

7. ВНИМАНИЕ! Зърната, които не са прораснали не трябва да се употребяват в храната, защото са болни. Те могат да предизвикат запек.

8. Как да се консумират правилно? Като се дъвчат много дълго, за да може с помощта на слюнката, за да постъпи без загуби запазената в тях необработена енергия в човешкия организъм.




Кратко ръководство за "произвеждане" на пшеничени кълнове:

1. Вземат се добре измити зърна.
2. Изсипват се в чиния.
3. Заливат се с вода така, че тя едва да ги покрива.
4. След 8 до 10 часа зърното се измива под течаща вода.
5. Поставя се отново в чинията и периодично се овлажнява до покълването.
6. След ден и половина до 2 дни се появяват нежните бели кълнове.
7. Пщеницените кълнове са готови за употреба.

Кратко ръководство за отглеждане на зелен спратус - зелени кълнове от пшеница, слънчогледово семе върху почва:

1. Върху обикновен трапезен поднос, върху чието дъно се посипва пръст, смесена с торфен слой от 2-3 сантиметра се поставят измитите, промивани и накиснати в продължение на 12 часа семена. През това време се промиват поне два пъти, за да се предпазят от засъхване.

2. В страните на подноса се правят дупчици за оттичане на излишната вода, а прорасналите зърна се разпределят по повърхността на почвата на известно рязстояние едно от друго.

3. Поливат се с вода и се захлупват с друг поднос, за да се създаде благоприятен микроклимат и се оставя 3 дена.

4. След третия ден капакът се маха и кълновете се поставят на добре осветено място, но не под директни слънчеви лъчи.

5. Поливат се 1 път дневно.

6. Зеленият спратус е годен за употреба след 7 до 10 дни.

7. Консумира се като се отрязва до корена.



Прочетете цялата статия...

И на сянка грейват ярки багри

В ъгълче, където слънцето рядко поглежда, също може да си направите пъстра градина.

Не всички са щастливци и могат да се похвалят с балкон, огрят от слънцето. Но дори на сянка можете да си отгледате китна градина. Има растения, които се развиват без проблем и без да са огрети от слънчевите лъчи. Трябва само да подберете подходящите видове и да ги комбинирате с листно-декоративни лиани като бръшлян например.

Безспорен шампион по предпочитание към сянка сред най-популярните балконски цветя е циганчето.



Отрупано с цветове от пролет до есен, то иска от нас само редовно, но умерено поливане.



Грудковите бегонии също ще украсят по-сенчесто място с ярките си цветове. Някои видове виреят добре и на слънце, но като правило най-добре се чувстват на закътано местенце.





Те също не обичат преполиване, защото грудката им лесно загнива.



Трябва да поставите саксията на завет, защото стъблата на бегониите са изключително крехки и лесно се чупят.
Редовно късайте повяхналите цветове и подхравайте през две седмици с подобрител за цъфтящи видове.

Обечките също са чудесно допълнение към сенчестата ви композиция.



Тези многогодишни цъфтящи растения се отглеждат лесно и цъфтят наистина обилно до късна есен, защото са студоустойчиви. Не изискват специални грижи.



На балкон без слънце може да изнесете и някои от стайнте растения. Например есхинантусът цъфти от юни до септември и обича разсеяна сянка. Необходим му е добър дренажен слой на дъното на съда.



Ако изнесете на открито стайната ела, тя ще расте много по-бързо, а зеленината й ще допълни красивата цъфтяща гледка на останалите ви цветя. Не забравяйте при силна горещина да я пръскате с мека вода.



Драцените също обичат да са на открито през лятото, но трябва да са защитени от дъжд и вятър.



За папратите пък отделете най-сенчестото място на балкона. Поливайте ги обилно и не допускайте пресъхване на почвата.





Прочетете цялата статия...

петък, май 29, 2009

Дива природа




В ГОРАТА

Вечер мигат с ресници
ясноликите звездици.
В теменужени разцветки,
сред дъха на виолетки,
звънка ручеят щастливо,
кърши бор снага игриво,
пее славей романтичен,
тътне лес, с цветя окичен...
Ако минеш през гората
и поседнеш на тревата,
ти ще чуеш как прелива
песен волна и щастлива.

1972 г., Петя Дубарова
Прочетете цялата статия...

четвъртък, май 28, 2009

Храни, които са eстествен афродизиак

Ние не живеем за да ядем, но ядем за да живеем. Храните, с които се храним влияят на здравето, на хормоналната система, действат на мозъчната химия и нивата на стреса, енергизират ни, а някои от тях отключват и повишават желанията, и са действащ естествен афродизиак.





Медът, освен многото ползи за здравето на човека, които притежава е истински афродизиак.

В Древен Египет голяма част от лекарства били създавани на основата на меда, включително и лековете срещу стерилитет и импотентност.

Медът е добър източник на борон. Това е минерал, който помага на човешкото тяло да произвежда женския хормон естроген. Естрогенът е свързан с мъжкия и женския оргазъм. Освен това медът съдържа и витамин В, който влияе на тестостерона, нужен за тялото ни.



Афродизираща роля играят аспержите, защото са богати на фибри, витамин Б6, витамин А, витамин С, тиамин, фолиева киселина и калий.

Фолиевата киселина пък помага за произвеждането на хистамин, който съдейства за достигането на оргазъм. Факт е, че често са присъствали в менюто на Джакомо Казанова.



Бананите са силен афродизиак, не само заради фалическата си форма, а и защото са богати на магнезий, калии и витамин В, в резултат на което се увеличава мъжкото либидо.



Древните ацтеки наричали авокадото “тестисно дърво” заради неговата форма. То съдържа много фолиева киселина, калий и витамин Б6 - всички те са афродизиаци.



От дълги години хората забелязали, че стридите увеличават сексуалното желание. Това е така заради високите нива на цинк, които те съдържат. С това подпомагат либидото и производството на сперма.



В кухнята и храненето босилекът се използва като ароматна подправка. Той е естествен афродизиак, който стимулира сексуално тялото.



В миналото се смятало, че ароматът на бадеми възбужда страстта на жените. В наше време учените са открили, че бадемите съдържат много магнезий, фибри и витамин Е, които влияят на половите хормони и сексуалните желания.



Чистият шоколад, наричан от древните ацтеки "храната на боговете" съдържа анандамин, който ни праща на върха на вълната като ни кара да се чувстваме заредени и позитивни. Той съдържа и фенилетиламин, който отделя допамин и помага за еуфоричните усещания по време на оргазъм.

Така че чистият шоколад е наистина кралят на афродизиаците.

Необходима съставка за производството на шоколада е какаото. То пък съдържа триптофан, който е важен за серотонина. Това е хормонът, помагащ ни да се отпуснем.



Древните гърци са свързвали смокинята с любовта и плодовитостта. Смокинята е била любима храна и на Клеопатра.
Този плод съдържа много захари, фибри и витамини, които енергизират организма.



Прочетете цялата статия...

понеделник, май 25, 2009

С аромат на лавандула

Дори и само веднъж да сте видели лавандулово поле в разгара на цъфтежа му и да сте вдъхнали приятния и незабравим аромат на лилавото море, няма как да не се влюбите завинаги в това растение.



Всички двадесет и пет вида от рода Лавандула, които са част от голямото семейство Устоцветни произхождат от района на Средиземно море и Канарските острови, а някои видове се срещат в Индия.

Ако разтъркате между пръстите си цвят или лист от лавандула, ще усетите характерния аромат, който се отделя от уханното етерично масло. Растението го произвежда с жлезистите си звездовидни власинки, разположени по повърхността на листата и цветовете.



Името на растението идва от латинската дума Lavarе, която означава "мия". В Древен Рим започва използването на лавандулата за хигиенни цели - като добавка във водата, с която са миели ръцете си преди храна или във ваните за къпане за придаване на свежест и аромат.

Първи през 13 век масово лавандула започват да отглеждат монасите в градините си. Точно манастирските градини са предшественици на днешните ботанически градини и само в тях в миналите векове е можело да се отгледат и видят много чуждоземни и лечебни растения.

Лавандулата обединява голяма група растения, от които най-разпространени за отглеждане в градините са Английската или Остролистна лавандула (Lavandula angustifolia), известна още като медицинска или обикновена лавандула.
Тя е с тесни, бледо зелини ляста,с оттенък към сиво или синкави. На дълги стебла се образуват бели, розови или виолетови цветчета. Цялото растение е ароматно.

Френската лавандула, или Широколистна лавандула (Lavandula stoeshas) и нейните сортове имат необикновено красиви съцветия, дребните й цветове са обагрени в различни нюанси на виолетовото, а сортът "Alba" е с бели цветове.

Искате да си отгледате лавандула?

Ако се чувствате аристократ по душа,защо не?!:) Тя е един от задължителните обитатели на всяка английска градина и балкони.

Предпочита слънчево разположение, но може да вирее и на полусянка. Почвата трябва да е лека, а растенията да се поливат обилно и да се подрязват след завършване на цъфтежа. При по-студен климат е хубаво да й се осигури зимно укритие или растенията да се отглеждат в саксии или контийнери, които през зимата се съхраняват в прохладни помещения при минимално поливане.

Размножаването става чрез резници, които се вземат от майчиното растение през пролетта от нецъфтящи части или през лятото и есента от полувдървенели стъбла. Отглеждането от семена е по-трудно, защото им е нужен период, в който трябва да се държат на ниски температури.

Как се използва лавандулата в градинарството и декорацията?

Всички видове лавандула внасят своето неотразимо очарование. Те могат да се отглеждат сред другите ароматни треви и растения. Може да се засаждат в група по няколко растения или поединично. За отглеждане в контейнери е са подходящи нискостъблените сортове и сортът "Hidcote".

В градините по Средиземноморието (Гърция, Италия) лавандулата е задължителен елемент при оформяне на геометрични елементи, защото отлично се поддава на подрязване. Идеално се съчетава с различни ароматни растения с жалта окраска на цветовете, които контрастират и на техния фон изпъкват нейните сини и виолетови цветове. Традиционно се комбинира с различни видове и сортове сантолина, която наричат още "памуковата лавандула" с нейните жълти кълбовидни цветове, и розите.

Цветовете на лавандулата се събират, когато са се отворили напълно и в това време тяхната окраска и аромат са най-интензивни. Сушат се на сенчесто и добре проветриво място.
Още от далечното минало сухите цветове и листа от лавандула се ползват за освежаване на шкафове и помещения, за ароматизиране на бельо и дрехи като ефикасно средтво против молци.



Традиционно се използват и при приготвяне на риба и месо в Южна Франция. Като почитана подправка в провансалската кухня лавандулата влиза в състава на сместта Herbes de Provence заедно с целина, естрагон, майоран, джоджен, розмарин, мащерка и плодчета от резене.

По стара традиция в страните от Средиземноморието цветовете на лавандулата се използват в кулинарията при приготвяне на печива, сладка, за ароматизиране на захар и сол. Там разпространен и много обичан е лавандуловият сладолед, който е с популярността на ваниловия.

В домашната аптека маслото от лавандула е незаменим помощник при разтривки и масажи за снемане на стрес, отпускане, против болки в ставите и главата, както и добро средство против изгаряне.
Против лошо настроение, стрес и умора, за разпускане и релакс, много подходяща е ваната с лавандула.

Днес лавандуловото масло се използва широко в медицината, козметичната и парфюмерийна промишленост. В България за получаване на лавандулово масло се култивира само Остролистната лавандула, а българското лавандулово масло е със световен стандарт за качество.


Прочетете цялата статия...

неделя, май 24, 2009

Свежа салата с репички и портокал

Тази нетрадиционна свежа салатка е колоритна на външен вид заради цветовете на продуктите, хрупкава, заредена с витамини и особена смесица от вкусове:)

Необходими са ви следните продукти:

  1. Две зелени салати (марула) смесени с накъсани крехки листа от спанак, глухарче (по желание);
  2. Няколко клончета магданоз;
  3. 3 - 4 репички;
  4. Един среден домат;
  5. Половин портокал, обелен и разделен на парчета;
  6. 4 с.л. печени счукани бадеми, сусам, чесън;
  7. 1 с. л. зехтин;
  8. 2 с.л. ситно нарязан чесън, сусам и рендосано сирене пармезан
Поставете в голяма купа измитите и накъсани на едро листа от марула, разбъркайте с измитите и накъсани на ситно млади листа от спанак и целина:


    Нарежете на ситно магданоза и го добавете към зеленината:





    Нарежете репичките на колелца:



    Добавете ги в купата в средата на зеленината:



    Нарежете домата на средно големи парченца:



    Поставете ги по краищата на купата:



    Парченцата портокал също се режат на едро и се нареждат между доматите и репичките:





    Готовата салата се поръсва с рендосаното сирене Пармезан, сусам (счукани бадеми) и ситно нарязания чесън:



    Да ви е сладко! :)



Прочетете цялата статия...

вторник, май 19, 2009

Свеж дъх и красива усмивка

За освежаване на дъха:





1. Дъвчете свеж магданоз, за да стане дъхът ви сладък.
2. Дъвчете семена на копър или анасон.
3. Дъвчете листа от мента или пийте ментов чай.
4. Измивайте зъбите веднъж седмично със сода за хляб


Прах за зъби:

2 с.л. настъргана кора от лимон или портокал
1 ч. л. сода за хляб
2 с.л. сол
Сложете корите в пасатора и бъркайте, докато станат на фин прах. Прибавете содата и солта, докато получите съвсем фин прах. Съхранявайте в херметически затваряща се кутия или буркан. Потопете навлажнената четка за зъби в сместа и мийте зъбите, както обикновено.


Ягодова паста за зъби:

1 с.л. прах за зъби
1 с.л. смачкани зрели ягоди
Смесете ягодите и праха до паста и мийте зъбите.


Ментов ароматизатор за уста:

180 гр. вода
50 гр. водка
4 ч.л. течен глицерин
1 ч.л. гел от алое вера
10-15 капки ментово олио
Кипнете водата и водката, прибавете глицерина и гела от алое вера. Махнете от огъня, оставете да изстине малко и след това прибавете ментовото олио и разклатете хубаво. Сложете го в бутилка и я запушете я добре.


Розова паста за зъби с ванилия:

15 гр. настърган тебешир
90 гр. настърган на прах корен от ирис
4 ч.л. тинктура от ванилия
15 капки розово олио
Мед, достатъчно, за да се превърне в паста.
Комбинирайте всички съставки и разбърквайте, докато получите паста с равномерна консистенция. Сложете я в бурканче или друга плътно затваряща се кутия. Използвайте чисти клечки, за да поставите пастата върху четката за зъби. Съхранявайте пръчките в отделна чашка.


Прочетете цялата статия...